Блогът на Тита

Снощи гледах новините. И какво чувам: ”Комшийка влезнала в дома на съседите си и изхвърлила кучето им през прозореца от 15-я етаж, защото лаело…” Това е кошмарно! Дори не знам как да го определя. Как е възможно и при все това е факт! Вие представяте ли си цялата картинка на това деяние? Аз, да. И съм потресена! Дори допускам варианта, че въпросната жена би изхвърлила и детето им, защото, например, плаче. Ей, така… да реши проблема с тишината! От къде извира тази агресия? Каква е тази злоба? Какъв пример дава тази жена на децата си, а на околните? Трябва ли да продължаваме да се чудим, защо днешният младеж е толокова злобен, агресивен, брутален в поведението си? Трябва ли още да се питаме как би могъл въпросният непълнолетен гамен да заколи, разчлени съученика си… Той това гледа! Мама, баба, тати, дедо това му показват с подобни сценки като полета на  кучето от 15 етаж или битов скандал и смъртоносен побой… все методи за разрешаване на проблемите… Още ли ще продължаваме да си измиваме ръцете с  настъпващата американизация  чрез филмите и продукциите по родния ефир или пък, че българският даскал е виновен, че не си върши работата и не възпитава нашите деца? Докога,  мили ми родители, ще стоите безхаберни и ще се жалвате, че другите са виновни за противното наследство, което оставяте на Майка България!
Не се учудвам вече, че за българина чувството за състрадателност и доброта липсва в съзнанието му. Сякаш е изтрито с гумичка. И защо ли му е? Криза е, що да е добър? Трябва да е гаден, озлобен – така се отвръща на удара – „Щом мене ме мачкат, ще мачкам и аз”! Това е новото верую на почти всяко българско семейство! Аналогично е с лъжата, с кражбата, с убийствата… Връщаме се в онова време, дето беше с логото „Око за око, зъб за зъб”. А, уж човечеството еволюира! Хахаха, пак се връщаме, с бързи при това стъпки, към Пещерността…
Не се учудвам вече на злобното отношение към четириногия приятел, защото всеки ден гледам примери за това, откакто имам и аз животинка вкъщи. Примери за отвратително отношение към любимеца си съм търпяла на гърба си и аз. Дори не искам да влизам в описание, но злобата е нечовешка! Защото може би вече ни липсва всичко човешко, което уж ни определяше като хора.
И пак не мога да спра да мисля за клетото животинче, полетяло от 15 етаж… Каква е неговата вина? Сигурна съм е бил предан на стопаните си, любвеобилен, но все пак е сгрешило някъде… А, да – лаело! Я, стига! Сега сигурно веднага ще се намери оправдание за тая злобна женица, като например, че е била изнервена, сигурно щото може би  е криза… Айде, холан! Само тя ли е изнервена? И аджеба, питам аз, след подобна проява успокои ли се изнервената й натура? Кризата свърши ли, напълни ли й се джоба…? Стига с тая криза! Писна ми! Отвсякъде само за кризата слушам, нямало работа, нямало пари… И аз нямам работа, нито пари, ама не се хваля! Нито пък съм тръгнала да хвърлям кучетата на съседите си през терасите, щото се чудя в тая безработица с какво да уплътня времето си…
Питам за последно – какво става с кризата в човека, с кризата в душата му? Къде останаха топлите думи? А уж били празници! Ставали чудеса. От всички медии ни приканват да  отворим  сърцата си…. Дрън-дрън! Мисля си, че малцина ще усетят чудото на празниците, а именно онези, които даряват любов!