„Печено до много тъмен цвят,

гъсто, ароматно, тънка пара

лъкатуши като път в гора

и те води в този непознат

свят със цвят на нежна пещера,

във която слънцето догаря.“

(Из „Кафепоеми“ – Пламен Дойнов, изд. „Пан“, 2003)