Минавах случайно от там… Защитих я от глутницата, която я нападаше една сутрин… и тя просто тръгна след мен… Мълчаливо! Сякаш намери сигурност, почувства топлина, толкова контрастна на лютата зима… Погалих я, почесах я зад ушетата и тя вирна опашка… О, да… това беше достатъчно! Нещо толкова малко, нещо толкова далечно, нетипичен жест за нея – ласката! Беше забелязана, беше ясно очертан елемент в картината, елемент, който изпъква! Усетих я по погледа, от мятането на опашката, заигра се, подскачаше, тя бе щастлива.

Продължи да ме следва неотлъчно. Стигнахме почти другия край на града и този път тя бе до мен, сега тя ме пазеше. Не допускаше никой и нищо да ме доближи. Защитаваше ме от моята себеподобна глутница, както аз я защитих от нейната.  Ревнуваше! Търсеше моето внимание само за нея. Последната спирка от разходката ми наближи. Тя не знаеше… Не очакваше да влезна в сградата пред нас и постоя известно време пред вратата… Като излезнах след час вече я нямаше…  Тръгнала е по пътя си… из улиците… сред вълчото… Пак се изгуби в картината… невидима душа…

 Видях я след седмица… Не ме позна…

Не помня такъв студ… щом миглите ми се заскрежиха, щом изпод шапката ми подаващите се кичури бяха в снежна прегръдка, щом … леле.. наистина няма такъв студ… А глобално затопляне било… Прочети цялата статия »

Тогава, когато настане време, по-самотно от всякога… Тогава, когато отдавна Пепеляшка е загубила златната си пантофка, а тиква е вече каляската… Тогава, когато виното свърши и цигарата догаря, тя се отпусна на мекото кресло и  едва тогава лека руменина изби на бузите й, закачлива усмивка се прокрадна на устните, диханието зачести… Затвори очи… Прочети цялата статия »