Блогът на Тита

… из Дневниците на Кипър

Ей, голям страх беше предстоящото ми пътуване за Кипър! Страхът дотолкова ме бе обладал, че трудно проумявах какво ми предстои. За първи път щях да пътувам със самолет и вълнението, което изпитах при самия полет беше неописуемо. За първи път се отделих от семейството си за толкова дълго време. За първи път излизам извън BG, за да работя в чужбина и за първи път щях да се подвизавам като асистентка на магьосник и от време на време като клоун. Предстояха ми трудни месеци, но нямаше как да знам това…

Първият човек, който видях в Кипър и който ми проговори на български език беше Цецо. Чакаше  ни мен и Мишо на летището в Ларнака, за да ни отведе в „Сградата на артистите” в Капарис /квартал на Паралимни/. Откъде да знам, обаче, че точно с този човек ще работя цял сезон рамо до рамо, чак до последния ден. Всички кипърци и чуждоземци го наричаха Тото, защото не можеха да произнесат името му. По път към нашето седеммесечно леговище вземахме приятелката му  Дон, която беше приключила едно от участията си като изпълнител на ABBA. Дон е шотландка и двамата били заедно от две години. С нея проговорих и за първи път английски. Почувствах се много горда, когато разбрах въпросът й „Как мина пътуването?” А, аз срамежливо отговорих: „Awfull”. Кой да ти знае, че тази сладка българо-шотландска двойка в средата на сезона ще разбере, че очаква детенце… и колко беше готино всяко едно напрежение преди лекарски преглед – дали бебето е добре и да… ще бъде момченце – Taylor!

Пръв на помощ се притече г-н Луканов, за да изнесем до стаичката ни целия огромен багаж. Тази среща с въпросния господин я очаквах с нетърпение, защото съм слушала митове и легенди за тази личност. И никак не останах разочарована. Беше досущ като в приказките, които се носеха за него. Винаги в помощ, винаги „образува работа”, винаги усмихнат и винаги цапнат в устата. Г-н Луканов, който в последствие нарекохме Капитан Планета със синия бус ми даваше уроци по шофиране. Ей, голям спек беше, когато ми тупнаха един бус и ми казаха „Карай!”. Волан от дясно, в лявата лента, големи габарити и с моите 15 часа кормуване  и пълна липса на компетентност как да карам на задна. Но г-н Луканов се зае да ме вкара в пътя… за кратко…, докато шефче не видя скромните ми умения… Така Цецо стана основен шофьор и Мастър Магьосник на групата за шест месеца. Някъде около средата на сезона се появи г-жа Капитан Планета – сиреч Анелия, любовния трепет на „гусин Лукан“. Не след дълго коремчето му порасна – урадиса му живота, щом жена му е в кухнята.

Още първата вечер след кацането ми на острова се запознах с Хари и Илияна. Тази година те щели да правят магично шоу, но иначе са дългогодишни танцьори и хореографи. Кой да ти знае, че Илияна ще ме сбърка с майсторските си умения да танцува Бели денс. Родители на Даката /първият по майсторлък магьосник в One Stop/, Хари и Илияна заминаха за Пафос за около три месеца, а на тяхно място от там се върна Даката с жена му Янка и техните асистентки.

Даката и Янка са младо семейство. Запознали са се тук в Кипър. Янка е словакиня, но завидно добре говори български език.  Даката пък е въпросният майстор магьосник, който от години е на сцената и те оставя без дъх, докато гледаш негово шоу. Те се оказаха голяма опора за дните ми на острова. Някъде два месеца след новината, че Цецо  чака момченце, нов член в групата на One Stop ще дойде от Даката и Янка. Само че ще бъде момиченце! Знае ли се след време може и да се залюбят, хаха… шегичка… Янка работи с Черна и Руса Даниела като танцьорки в балет Rainbow. Имах честта веднъж да гледам шоуто им в Eden Square, в Протарас и останах очарована.

Черна и Руса Данка са ми комшийки по етаж и са от Стара Загора. Приятелки от години, неразделни. Може би дотолкова двете бяха свикнали една с друга, че за разнообразие  постоянно се караха. В тяхно лице намерих  компания за припек, или пък за клюка…

Даката си имаше за асистентка една габровка, която скриваше шапката на всички мъже, щом седне на масата и хване бутилката. Повечето мъже не я възприемаха като жена, не че нямаше подобни качества, напротив. Страшно чаровна и лъчезарна, Раличка притежаваше своя магнетизъм, нищо, че мъжете я възприемаха като човека, с който могат да пият до откат чак до сутринта. Но Раличка срещна Адам /аниматор и караоке певец към One Stop/ на едно парти на плажа още в началото на сезона и следващите месеци се оказаха една прекрасна романтична приказка за нея…

Дните минаваха, къде леко и безгрижно, къде изнервено и натоварено, докато един ден Емо изрева, че компютърът му отказал. През този ден, докато Мишо го преинсталираше, се зароди едно приятелство между нас, Емо и неговата приятелка Мария.

Двамата са музиканти – тя певица, а той барабанист, но тук Емо се подвизава като клавирист. Често с тях си организирахме екскурзийки, я до Никозия, я до Паралимни, Протарас или Дериня. С Мимето пък излизахме по женски почти всяка сряда, когато е нейният почивен ден. И с нея дружно брояхме дните до изтичането на договора ни с One Stop, за да се приберем в България. Някак си никак не ни се харесваше този остров и си мечтаехме за родната земя.

Тъй като Емо тук е клавирист, Мима беше инвестирала баш пара в закупуването на ултрамодерен инструмент. Сиреч – може Емо да е клавирен непрофесионалист, но барем да изглежда професионално /Емо, шегувам се, брат!/. Една вечер донесе клавира в къщи, но мястото на клавирист зае Ицо, Мишо пък заседна на пулта, а на бас китара – Ники. Цяла нощ тези трима ентусиасти щракаха по клавишите и опъваха струни, за да създадат „Кипърски блус” – парче, което да увековечи дните ни тук заедно. Можете да го чуете, ето…

Ицо е съквартирант на Емо и Мима. Тримата са от Русе и се познават отдавна. Ицо лесно пали, когато чуе името Господне. Нямаше от къде да знам това, ако не бях изразила гласно моята атеистична натура и адашът не скочи върху ми с упреци за богохулското ми отношение. Върл Богозащитник Ицо живее праведно – не пие, не пуши и рядко се появява при нас, защото работи на две места. Иначе е музикант, акордионист по образование, но тук си има певица и й подглася с клавир.

За Ники споменавах някъде из „Кипърски дневници”. Музикант, китарист, Ники е от Чирпан, сиреч „градски“. Трудно прекарваше дните си на острова. Имаше малко участия, но за сметка на това правеше най-лековитите масажи. Кой да ти знае, че ще имам честта да бъда негово рекламно лице за масажен кабинет. За времето прекарантук имах възможността да опитам пастърма, пинизчийски направена от Бачо Кольо. Напрежението тук, обаче не му понесе и в началото на септември Ники си стегна багажа и отлетя за България.

В „Сградата на артистите”, обаче няма само магьосници, музиканти и танцьори. Единствен и без конкуренция е Ачо. Той е жонгльор и еквилебрист. Често с него се засичаме на детски партита, където аз и Мишо сме клоуни. Ачо е кротък, тих, говори благо, но ни завеща най-голямата краста – фъстъците! Ачо между нас ли е, всички дружно ядем фъстъци…

Кой да ти знае, че тук ще срещна певци от ранга на Тина Търнър, Елвис Пресли и Майкъл Джексън… Верно си е като казват, че българинът е даровит, но тук напълно  се убедих в това.

В средата на сезона се появи Румен, който прие образа на покойния Майкъл. Само дето не пее, но танцува досущ като Краля.

Вторият крал за One Stop е Брайън. Той е от Англия, но майсторското му превъплъщение като Елвис Пресли е ненадминато.

Кралицата, обаче е Боби, която може да те срине с глас и емоция на сцената, когато запее песни на Тина Търнър. Косите ми настръхнаха, когато я гледах в Sfinx, в Протарас. Цялата вреше и кипеше от енергия. Боби е от ония независими жени, които предизвикват образa на мъжкараните, но си бе в пълният смисъл на думата жена.

Имах си едни съседи, които ми бяха много странни в отношенията си един към друг. Така и не се залюбиха взаимно до края на сезона и до последно съжителството им бе борба за оцеляване. Това са Таня – цигуларката, Албена – клавир и Мишо – саксофон. Разделени един от друг бяха прекрасни хора, но съберяха ли се – започват “ семейни войни“.

Една малка госпожичка се появи тук и вдетини всички ни в сградата. Това бе Златина, едно малко самородно злато, дъщеря на Емо и Дарина от Comact duo. Тук се роди и сайтът им www.compactduo.com, измайсторено от моя приятел. Ей, че с каква гордост го казвам… тццц. Емо и Дара направиха две впечатляващи рожденни партита и кой да ти знае, че ще оставят трайни и приятни спомени от тогава в съзнанието ми…

За месеците прекарани тук, сградата, в която живеех привлече и други хора, българчета, работещи за One Stop, но живеещи другаде. С най-ярко присъствие се откроиха Светльо, Иван и Даца – Trio Dany Boys. Няма по-големи купонджии. Тримата свиреха в клуб Americanos и в малките часове, около 02:30 ч. гръмогласно прекрачваха стълбите на Сградичката  и започваше поредния гуляй.

Най-малък по години и най-висок в цялата група е Светльо. Луд за връзване е това момченце. Все му се въртят в главата разни дивотии и повлича за каузата си по-голямата част от мъжкото представителство на сградата. Светльо или Ламбе, както често го наричаме, е пръв в начинанието „гюмюджийската“, дори имаше смелостта да премери височината на скока от скалата. Облича се фешън, а и му отива! Иначе си живее с Иван и Даца…

Иван и Даца са съпрузи и мога да кажа, че промениха светогледа ми за двойка, чрез непукизма си един към друг. Изразът – „Моята жена отдавна не е обект вече на моите еротични фантазии…” в първия момент ме стъписа. Само че от любовния поглед и закачливите усмивки, които си размениха разбрах, че подобни изречения са страстни стрелички между тях. За времето тук винаги усещах помощта им и времето минаваше по-леко.

Много сговорчиви и приятелски настроени бяха аниматорите от хотел Aktea, в Агиа Напа – Краса и Ники. С умиление си спомням този хотел, защото на неговата сцена бе първото ми шоу в колектива – Trio Dreams. Никога няма да забравя това първо шоу… Беше си баш шоу!

Често при нас се отбиваше Иво с прозвището „Доктора”. Той е иглотерапевт, но с още една професия – музикант. С жена си Юлка ходеха по участия, след което се отбиваха я да кажат едно „Здрасти”, я за да боцнат някоя и друга игла.

Седемте месеца, обаче, тук в една стая живеех с Мишо. И кой да ти знае, че в работата няма да можем да мелим брашно… Но успяхме, трудно, но издържахме на напрежението.

С Мишо трудно се живее. Често се карахме и вдигахме сградата по нощите от викове. Иначе хубави моменти не ни липсваха. Забавно ни беше, когато гледахме като облъчени CSI Las Vegas, та дори и облъчихме, без да искаме и всички колеги. Беснеех, когато Мишо заспи и призове в сънищата си цяла филхармония и оркестри от България, чак до тук на острова, а аз пулех очи и не можех да заспя…е, докато не си купих тапи за уши. Пищях, когато видех хлебарка и се качвах на масата, докато Мишо не я убие. А при първия и единствен опит да опържа кюфтета, Мишо не спря да се вайка. И тук, заради Мишовото прозвище „Доктора” си спечелих прякора – Докторицата!

Нямаше как да знам какво ме очакваше в Кипър, но ако знаех, нямаше да ми е интересно. Тук видях много неща, които провокираха впечатлителната ми натура. И много приятели срещнах в лицето на всички, които изредих по-горе. Тук живеехме като едно огромно семейство, в една голяма къща, всеки със своя стаичка, със своята си история и с различието си. Нямаше как да знам, че ще срещна такива хора, които на драго сърце да помагат, без да очакват същото. От всеки взех по нещо хубаво и всеки един спомен с тях ще си пазя като наследство.

Иначе, за периода тук не всичко беше хубаво. Насъбрах и много разочарования. В чисто финансов план – нищо  не припечелих, само успях да си върна заемите за пътуването ми до Кипър. Не успях да видя Храма на Афродита /където, според легендата се ражда от вълните/ и Гробницата на Кралете в Пафос;  Не можах и да се кача в сферата, летяща между двата светещи лъча в Агия Напа. Не посетих дори и един клуб, например Boogies в Протарас. Мечтаех си, че с идването си в Кипър ще имам редкия шанс да отида до Египет, защото тук е близко. Преди да поема към Кипър със зъби и нокти драх котките, за да си извадя задграничен паспорт в срокове, само и само, за да ида…, но и това бе провал…

За сметка на това, обаче, посетих Никозия и преминах границата между кипърската и турската част, която пресича столицата на две. Дори си купих броеничка за спомен; Посетих  и величествения храм на една скала в Протарас. Бях и във всеки един хотел  от три звезди нагоре в Протарас и Агиа Напа и наравно с туристите си хапвах от бюфета с деликатеси до пръсване. С още по-голямо задоволство ще спомена, че всеки ден си топвах дупето в Средиземно море и дори на дърти години, тук се научих да плувам. С гордост мога да заявя, че се освободих от доста свои глупави комплекси, но… и за жалост… натрупах нови… Няма идеално щастие…  Преоткрих и една нова професия и мисля се справях добре на сцената, получавах и много аплодисменти за добре свършена работа. Често чувам думите – „Трябва да ти е гадно от време на време, за да има развитие…” Незнам, може би е така, но си взех поуките, така или иначе…  Мисля да сложа край на своите кипърски дневници. Все  пак  седем месеца не са малко време… Аде, ре, дакси от мене, кумбаре!