Блогът на Тита

… мислите ми сякаш се реят в едно необятно пространство, сякаш като пеперуди бясно летят около нажежена лампа… около светлината… Чувствам се странно, леко раздразнена, превъзбудена, защото не мога да хвана нито една пеперуда, за да я опозная, да я изследвам, а знам мисълта на всяка една от тях… носител е на любов, на копнеж, на страст, на едно пълно себеотдаване, на радост…ооо, нямам думи да опиша … и всяка една пеперуда пърха за светлинката, тупти за нея, лети за нея, бясно, лудо тупти … иска да й се отдаде…. Такива са мислите ми… като пеперуди… шарени, цветни, пъстри и летят трескаво, щастливо…

… сърцето ми пази място … тайно място… сякаш е купен билет за влака, но пътника не се е качил, за да заеме мястото си … и пак странни чувства ме завладяват и пак описание не намират… Но сърцето е изпълнено, чувства, че ще обича и затова бясно тупти…, и въпреки това празното място си остава празно, но носи заряд, носи послание, има съдържание и пак копнеж и пак очакване… Пак като влакчето, запалило двигателя и очаква пътника трескаво да заеме мястото си…. Коя е светлината…, кой е пътника ?!