Posts Tagged импресия
Тогава…
Публикувано от tutulina в Мисличките на Тита на 09/10/2011
Тогава, когато настане време, по-самотно от всякога… Тогава, когато отдавна Пепеляшка е загубила златната си пантофка, а тиква е вече каляската… Тогава, когато виното свърши и цигарата догаря, тя се отпусна на мекото кресло и едва тогава лека руменина изби на бузите й, закачлива усмивка се прокрадна на устните, диханието зачести… Затвори очи… Прочети цялата статия »
…на вятъра!
Публикувано от tutulina в Мисличките на Тита на 23/08/2010
Августовска нощ…, а под перелината й стоеше тя и безмълвно пълнеше с неохота кошчето за отпадъци… Там отиде всичко – мечтите, надеждите, себеотдаването, любовта… Заедно с това, парченце по парченце коша пое и малко материални неща – скъсани снимки, подаръците, розовите сърчица, картичките, онези малки спомени и символи на любовта, които пазеше, къташе си ги, бяха й скъпи, като огромно богатство, защото бяха от него… Прочети цялата статия »
N:14
Публикувано от tutulina в Дневниците на Кипър... на 23/08/2009
Из дневниците на Кипър…
Целият ден навън прежуряше и сега, когато падна нощта, лека хладинка се усети из въздуха. Уморени двамата прекрачиха прага на дома си. Имаше още куп неща да се свършат, чисто битови, но належащи. Прочети цялата статия »
„Моята стаичка”
Публикувано от tutulina в Мисличките на Тита на 09/05/2009
Понякога нощем, когато нацупи се луната и почти тайничко се опитва зад облаче да се скрие, в моята стаичка, по-тъмна от всякога, очите ми неспокойно твоят силует да открият се взират… Прочети цялата статия »
Лека вечер!
Публикувано от tutulina в Мисличките на Тита на 22/04/2009
Мартенският непредсказуем месец довя поредната студена вечер, с бръснещ вятър и едри капки дъжд. Всичко бе затихнало, докато в тъмнината не се чу женски ядосан глас… Прочети цялата статия »
