Тогава, когато настане време, по-самотно от всякога… Тогава, когато отдавна Пепеляшка е загубила златната си пантофка, а тиква е вече каляската… Тогава, когато виното свърши и цигарата догаря, тя се отпусна на мекото кресло и едва тогава лека руменина изби на бузите й, закачлива усмивка се прокрадна на устните, диханието зачести… Затвори очи…
Защо ли?! Защото, тогава мислите й отлетяха в един въображаем свят, сърчицето й потрепна бясно… Изпита копнеж… желание….страст… Защото това ще са малките секунди, които й предстоят да бъде за мъничко, само за мъничко… с него! Тогава ще скъси разстояния, ще прекрачи граници, препятствия и само за миг, само миг преди да заспи ще помечтае за него!
И тогава там, в онзи миг на лудо мечтание, няма да е на другата и няма да чувства вина, защото ще е неин само в мечтите й… малко преди да заспи!
#1 от egineva на 10/10/2011 - 17:04
Много красиво написано! И много тъжно
(
#2 от tutulina на 10/10/2011 - 17:05
Винаги има един прецакан в цялата схема, особено ако е триъгълник!