Августовска нощ…, а под перелината й стоеше тя и безмълвно пълнеше с неохота кошчето за отпадъци… Там отиде всичко – мечтите, надеждите, себеотдаването, любовта… Заедно с това, парченце по парченце коша пое и малко материални неща – скъсани снимки, подаръците, розовите сърчица, картичките, онези малки спомени и символи на любовта, които пазеше, къташе си ги, бяха й скъпи, като огромно богатство, защото бяха от него… Най-накрая драсна клечица кибрит и я пусна в коша… Кому е нужно да пази нещо, което е било лъжа за друг толкова време… Фарс!
В този момент нахално я погледна торбичката, която днес получи… пак от него! На ти си куклите, ей ти си парцалките! И четката й за зъби беше вътре… Безумие…
А кой ще й върне вярата, чувствата, любовта, надеждата, всички пропилени дни?! Кой ще й върне самочувствието на жена… Едва ли ще може всичко да се побере в една торбичка… Самотно й е, обидено й е, разочаровано й е, болно й е…
Задими се, стана пушилка и лекия вятър за това време на сезона отнесе всичко…
Останаха неща, обаче, които не можеше да се запалят и да отминат с вятъра…
#1 от Ullita на 23/08/2010 - 22:21
В живота има и такива мигове, каквито описваш. Но те само ни правят по-мъдри, по-силни и… трупат опит. Горчилката се забравя.
А сега за твоята творба. Много пъти съм ти казвала, че умееш да пишеш талантливо и най-вече в областта на импресията. Но сега удари „джакпота“. Страхотно! Ставаш все по-добра!