Сърцето ми тупкаше цял ден… Има си явно своите основания, а дори не знам защо… нещо ставаше с него, но неразбираемо… Дали е болно?! Не, не мисля… Рипа, къкри, нещо ври у него, инак би се залежало. Някъде около него пък се долови странен гъдел, на моменти затихваше, в други – заемаше своята върхова сила, като огнено кълбо в мен се въртеше. И като че ли през цялото време седях нащрек, през целия ден… Сякаш очаквах нещо… Зададох си въпроса: „А чакам ли?“ Не се досетих, но този гъдел се увеличаваше, на моменти дори караше дъха ми да спира.. Нещо ми подсказваше, че не е за лошо, приятно усещане е… Не чувствах вътрешна тревога, нито мъчителна болка. Въпреки трудностите, дори не мислех за тях. Объркващо е, знам, но и така го усещах… Вълнение… Чувствах го с всяка фибра на тялото си… За секунди избиваха точици по кожата ми и се стелеха като приливна вълна, чак до връхчетата на пръстите на нозете ми… Гъделичкането не спираше, а заедно с него и тупкането на сърчицето… Опитах да се отпусна, поддадох се на тези усещания… Долових, че от усните ми се изплъзва усмивка… Нещо се случва, но още не го виждам, още не мога да определя какво е… А търпението липсва, гъделът зове, трепти, бушува… И сърчицето – неспокойно е, лудее… Симптоми сладки… пухени… отдавна притихнали в забрава, нека ме владеят… без причината да е известна!
#1 от Юлия Сертева на 26/01/2010 - 16:26
Затишие пред буря! Така казват, когато предстои нещо голямо, незнайно какво и усетът наистина е неописуем: очакване, мълчаливи мечтания, дори малко паника пред неизвестното. А може би идва любовта! Голямо, всепоглъщащо чувство като буря. Щом пък ти е и хубаво, значи май наистина е тя, любовта. Желая ти я от цялото си сърце! Нека те връхлети!
#2 от Bia на 27/01/2010 - 11:56
Гъделът е хубаво нещо