Блогът на Тита

Има моменти, когато като се разхождам и ме навяват спомени от отминали дни, които не са с особено значение, нямат  някаква кой знае каква важност,  дори никаква, но спомени! Днес вървейки си по улиците се загледах в една стъклена тераса! Нищо особено в нея – от едновремешните, винкел, стъкло и маджун… Беше на последния етаж на малко блокче по главната… И незнам защо в съзнанието ми изплува летния дъжд… и как се разлива по стъклата… И аз си имах подобна тераска… И обожавах да гледам дъжда, приседнала на един стол… Пушех доволно цигара и сигурно съм си мечтаела за нещо си… гледайки танца на дъжда, лудите му стъпки по стъклата и неволните поразии, които причиняваше на сандъчетата с цветя отвън… И се очудвам защо точно за това се присетих, още повече, че е зима и нищо не ми говори за летния топъл дъжд… Може би, очаквам с нетърпение лятото?! Незнам… Сетих се дори, че тази тераска в къщи отдавна не съществува. А колко неща правех на тая тераса… Правех се на учителка и с тебешир пишех по стъклата, все едно е ученическата черна дъска. Говорех на глас пред въбражаема класна стая пълна с ученици, /а всъщност това бяха саксийките с кактуси на баба/. Естествено учениците бяха от моя клас… хахах. Така учех, като разказвах уроците, после изпитвах… себе си! Пишех си и оценки! Бях строга даскалица… Ех, тераската ми беше и плаж през лятото. Слънцето влизаше през нея с цялата си прелест, а от стъклата ставаше такава сауна, че почервенявах като домат. Играех дори и на ластик, разпънат на два стола… А да не говоря какви модни дефилета изнасях… Уаууу, една малка бомбичка обикаляше напред назад, по цялата тераса. Бях доста трътлесто хлапе… хахха… Спомени… И всичко ме споходи просто от един бегъл поглед по чуждата тераска…

Сега моята тераса вече е облагородена, санирана и модерна. Тъне в уют, но вече рядко присядам на нея да гледам дъжда! Странно, нали?!