Комшийката от седмия етаж ме покани на кафе! Е, не това е голямата новина, която исках да споделя с Вас! Все пак дори не мога да определя дали това е чест и привилегия да бъда поканена от комшийката на кафе, но без много, много да му мисля се съгласих. Определи ми аудиенция за петък от 16:00 ч. И когато в уречения ден и час, почти бях забравила за това мое обещание, комшото звънна и ми напомни. Чакала ме в местна сладкарничка. С неохота тръгнах. Признавам, хич не ми беше до това кафе! Смъмрих се няколко пъти, докато вървях към нея, но здраве да е! Седнах при нея и точно след три минути на нашата маса най-нахално се присъединиха трима мъже и една перхидролена дама! И докато ги питах аджеба кои са и за какво се борят, русокоска взе думата и със светкавична бързина ми отговори, че ще копаме ягоди в чужбина! Втрещих се! Какво посегателство върху личността ми! Взех си чантичката и се извиних, че аз съм най-малко подходящият човек за кърска работа, първо – щото не ме кефи и второ – щото не обичам ягоди, когато блонди ме успокой, че ще си говорим за нещата от живота! Хахах, едва ли мога да кажа, че се успокоих, но любопитството ми надделя и реших да видя до какъв извод може да стигне една блондинка! Сиреч, стана ми забавно!
И о, чудо! Таз като започна да говори, ама да говори… Дори дъх не си пое и се густеше удивително много какви умнотии е наизустила! Присъствах на странно кафе! И явно съм прихванала от русата жена, защото много късно стоплих! Мхм! Срещата бе нарочна! Среща от ония, дето те зарибяват за някаква кауза, за нещо си, ама все още не разбирах за какво! Тази мадама се превърна в толкова изкусителна четкаджийка, че сипеше хвалби по мой адрес, ама ме зарина от гальовности… Уау! Избъзиках й се да ми каже нещо ново, около моята особа и тя още повече се надъха! Цял час ми говореше такива бръщолевици, с идеята да ми покаже, че трябва да се чувствам благословена, че имам такава комшийка, която да ме въведе в дебрите на нещата от живота… Пледоарията започна с ценностната система, семейството, децата, отговорностите, времето, свободата и парите. Направи ми подробен анализ на семейния бюджет и с каква мъка ще доживея до 80 г. Помислих си дай Боже да доживея тез години, ама трябваше ли да научавам колко трудно ще живея до таз преклонна възраст? После ме призова да си представя къщата ми и как покрай нея минава река пълна с пари. Докато я слушах мисловно направих промяна в архитектурния план на Димитровград и наместих р. Марица да се пличка точно пред моя вход… нелепици! Та в р. Марица ще гъмжи от пари, но пари които ще вливам аз цял живот – до ония въпросните 80 години и ме попита какво ще стане ако имам вариант от таз река да си взимам парички? Отговорих й че ще ги харча неразумно, но тя дори не чуваше отговорите ми! Вървеше си по нейния сценарий, та да стигне до момента, в който ми обясни що съм толкова благословена в тоз миг! Щото тя щяла да ми каже начина, по който да греба с пълни шепи от реката. Гениално! И докато чаках онзи сублимен момент, в който тя ще разкрие една световно пазена тайна с цената на някакъв безумен хонорар, момата загуби дар слово! Тъжно, нали? И тъй като съм й била безкрайно симпатична, ще ми каже рецептата за щастлив и безмерно богат живот на втора среща на по чашка кафе! Сърцето ми се обърна! Изживях своята лична драма! Русокоска ме светна, че това е от необходимост, защото така интересът ми се бил възбуждал! Оспорих това, защото все още бях под властта на любопитството, но русокоска бе толкова добра и ми каза разликата между любопитство и интерес… Пригответе се дами и господа, защото обяснението й съсипа всичко любознатено у мен! Та, „Когато човек задоволява любопитството си, той си губи времето в излишни глупости, докато при интреса – печели пари”. Офффф! Този път си взех чантичката, казах им, че си изгубих времето с тях, докато задоволявах любопиството си, което всъщност изобщо не задоволих и си тръгнах!
И си мисля, какво беше това което ми се случи? И се почувствах толкова тъпо, недодялано и безкрайно кухо. Кандидат зарибена за нещо си и аз незнам какво! Знаете ли колко хора, обаче се зарибяват на подобни безмислици, без да си помислят, че може би цената, която трябва да платят е огромна… Толкова сласно ме зарибяваха навремето в сектата на Йехова! Де да знаят хората, че съм краен атеист! Докато се прибирах към вкъщи и си мислех, защо точно мен избраха за кандидат зарибен ми стана мъчно и обидно. Явно изглеждам много наивно! А крайният извод, че съм си загубила целия досегашен живот на халост, защото съм задоволявала любопитството си по университети и четене на книжки, тотално ме съсипа…
Бях поканена на кафе… от комшийката!
